Рехабилитиране на увередената коса

В предния пост споменах, че възстановяването на увредена коса е практически невъзможно. Но съществуват практики за рехабилитирането ѝ. Пътят е дълъг и труден, но съществува. Първото нещо, което трябва да се приеме е факта, че понякога част от косата не може да бъде спасена. Ще трябва да бъде отрязана. Не непременно веднага, но след време – задължително.

Едно от най-важните неща при рехабилитирането е да се прекратят практиките, водещи до повече увреждане. Не е задължително това да става отведнъж, но постепенно пресата трябва да изчезне от хоризонта. Вместо нея може да се използват по-естествени начини за стилиране, като вълните от плитки или изправянето чрез увиване около главата. Разбира се по всяко време съществува опцията „Прибери я в кокче и забрави за нея“ докато не стане по-дълга и покорна. Така, сешоара вече е изхвърлен и сте се сдобили с едрозъб гребен. Запонали сте да разресвате първо с пръсти а след това с гребена и четката, не струпвате всичката коса в топка когато я миете. Това вече е прогрес, който се отплаща с повече отколкото си мислите.

Втората стъпка по пътя на рехабилитацията е да почистите косата възможно най-добре от разлини натрупвания от балсами, шампоани и стилизиращи продукти, които сте използвали преди и да започнете на чисто. Съществуващите натрупвания запечатват косъма, така че той не може да приема влага отвън. Силиконите, който се използват със формулите на много от продуктите за коса имат точно такъв ефект в дългосрочен план. Има няколко метода за дълбоко почистване на косата – със специален дълбокопочистващ шампоан (clarifying), с SLS-съдържащ шампоан, с хелатиращ шампоан (който премахва минерални натрупвания, резултат от твърда вода), а може да се използват и домашни смеси от сода за хляб и обикновен шампоан.

След като косата вече е чиста от натрупвания, идва момента да се определи от какво точно има нужда. Може би ѝ липсва протеин, а може би влага. Може би има повече от едното или другото. Тук идва на помощ мокрия тест (на който ще посветя отделен пост) – той показва в кое направлени да ориентирате покупките си на балсами и маски за коса – към хидратиращи серии или към такива с хидролизирани белтъци.

Увредената коса е типична с това, че е суха, най-вече защото кутикулата е повдигната или позволява изпарение на влагата, която е в косъма. Хумектантът е продукт, който забавя дехидратирането на косъма и в някои случаи дори способства за привличане на допълнителна влага. Такива свойства има например медът или гелът от алое вера. Силно хидратиращо може да е и едно добро накисване на косата в балсам, при което той се оставя да действа около час.

Веднъж след като косата е добре хидратирана, трябва да се положат усилия влагата да си остане в нея. Това най-често става, чрез употребата на „запечатващи“ продукти като масла (кокосово, ший/карите, бадемово), силиконови балсами без отмиване, кристали за коса – те създават бариера върху косъма и правят косата хлъзгава, намаляват триенето. Разбира се трябва да се внимава с прекомерната употреба, защото тези продукти могат да се натрупват и при липса на дълбоко почистване да имат обратния ефект.

Подстригването е следващата важна стъпка. Някои хора могат да се разминат с нея, но други не са такива късметлии. Увредената коса се оплита и се къса лесно, развъжда цъфтежи, които постепенно се промъкват все по-нагоре по дължините и причиняват повече поражения. Честите, но миниатюрни (1 см, всеки 2 месеца) подстрижки са решение на проблема, разбира се ако намерите фризьор, който под 1 см разбира точно 1 см, а не 5 :D. Ако ли не, можете да помолите доверен приятел или роднина, който да отреже внимателно връхчетата на косата ви. Съществуват и методи за самоподстригване, който са лесни и също така ефектини.

Какво правим обаче с цъфтежите, който са по дължина на косъма? Ами намираме ги и ги унищожаваме! Много важен момент тук е да се използват остри ножици,  с които не се реже нищо друго освен коса. Сядате на добре осветено място, разделяте косата на няколко секции и когато забележите цъфтеж го изрязвате под прав ъгъл половин см по-нагоре. Ако ножиците не са остри може да причините повече лошо от колкото добро, затова внимавайте. Около 1 час на месец е достатъчно, за да се подържа косата в прилична форма.

Рехабилитирането може да е дълъг и трудоемък процес, но си струва усилията.

Типове увреждане на косата

Какво представлява здравата коса и защо тя е рядък феномен?

Най-външния слой на косъма се нарича кутикула и представлява комплекс от застъпващи се люспички по дължина на косъма. Подобно на змийска кожа, посоката на застъпването им е от корена към върха на косъма. Ако прекарате пръсти в обратна посока ще усетите съпротивлението на кутикулата.

Ето така изглежда косъм на новородено – възможно най-здравата, в смисъл неувредена коса, която съществува:

С времето дори и най-устойчивата кутикула се износва с времето и придобива по-скоро такъв вид:

Това е резултат от нормалнаото ежедневно ресане, миене, излагане на елементите – кутикулата все още е цяла, но се вижда известно разместване, наченки на пролуки и износване.

Кутикулата е като броня за косъма. Когато пластинките и са слегнали, плътно прилепнали една към друга, тя отразява светлината и като цяло косата блести. Когато обаче кутикулата е повдигната, повърхността на косъма вече не е така гладка и светлината не се отразява добре – косата няма блясък.

Под кутикулата се намира кортекса на косъм, който е изграден от дълги нишки кератин. Най-важната функция на кутикулата е да задържа влагата в белтъчната сърцевина, която е крехка и без кутикула бързо се разрушава. Когато това се случи косъма изглежда така:

Този косъм е дотолкова увреден, че кутикулата въобще липсва, кортекса е разрушен и кератиновите нишки се виждат.

Типове увреждане и как да противодействаме

1. Механично – това е физическо увреждане на косъма, в резултат от външно въздействие. Отделните косми се трият един в друг, духа ги вятър, заплитат се във възли – неща който се случват непрекъснато.

Източник на механично увреждане може да е и четката за коса и начина, по който я използваме. Платмасовите гребени и четки обикновенно имат остри ръбчета от отливането им. При контакта на тези ръбчета с косъма се случва същото, което и на панделката прекарана по ръба на ножица. Хубавите гребени и четки няма такива ръбчета. Добра практика е първо косата да се разресва само с пръсти, а след това с едрозъб гребен. И най-важното – нежно и никога мокра коса! Топирането причинява на косъм ето това:

Прибирането на косата непрекъснато по един и същи начин, слагането на ластиче винаги на едно и също място, неизменната конска опашка.. Всичко това води до константен стрес за косата на това място. Редуването на различни стилове и използването на неувреждащи аксесоари (примерно пръчки за коса вместо ластици) минимизира появата на такива стресирани участъци с повишен риск от увреждане.

Друг източник на механично увреждане е ежедневното подмятане на косата тук и там. Тя лесно се закача под презрамката на чанта или се заплита в колана на колата или в очилата.. Облягайки се на стола, всъщност се облягаме на косата си. Всяко едно от тези неща носи по малко увреждане, което с времето се натрупва. Понякога то е е неизбежно, но ако косата е вдигната и прибрана, този тип увреждане намалява значително.

2. Химическо увреждане – от бои за коса, къдрин.. дори лака и пяната, гела също спадат в тази категория

Има два основни типа оцветилеи за коса – преки и окислителни. Повечето трайни химически бои спадат към окислителите, докато къната и други растителни барила принадлежат към групата на преките бои. Как работят окислителните бои – повдигат кутикулата, разрушават естествения меланин в кортекса, депозират синтетичното багрило на негово място и накрая затварят (или поне се отитват) кутикулата. В зависимост от здравината на косата може да отнеме няколко последователни процедури, докато кутикулата тотално спре да се затваря, оставяйки кортекса изложен, отслабен и лесен на разрушаване.

Химическото къдрене и изправяне представлява промяна на формата директно на кортекса. Това става чрез разрушаване на дисулфидните връзки, които подържат структурата на кератина, моделиране на молеулата ми и формиране на нови връзки. Когато това се повтаря едновременно с кутикулата се разрушава и самия кортекс. Така изглежда косъм, който много кратно е третиран химически – кутикулата е повдигната и лесно се заплита с останалите косми – видимият резултат е трудна за разресване коса.

Химическото изправяне на косата се основава на същата техника – рерушаване на дисулфидните връзки в каратина и изграждане на нови. Изправения косъм изглежда така:

Стилизиращите продукти са по-малко зло, но много от тях съдържат алкохол, който има дехидратиращи свойства и може да изсуши косата при дълга употреба. Ако косата вече страда от някакво увреждане, тя става непокорна, пухкава, оплетена, при което естествена реакция е да се използва продукт като лак, гел, пяна, който да укроти нещата. При раздвижването на коса с пяна или лак в нея, се случва ето това:

Първата снимка е на два косъма залепени със лак, а на втората както се случва със същите косми след 2 часа, когато са разделени – кутикулата на единия е тотално изтръгната и остава като отпечатък.

3. Топлинно увреждане

Сешоара и пресата правят чудеса – когато ги използваме, пухкавата ни хвърчаща на всички страни косата става гладка и покорна. Обаче за увредената коса това е като да сложиш лепенка на огнестрелна рана. Така не се решава проблема, а само се задълбочава. Дори здравата коса не може да понася за дълго топлинното третиране. Основния проблем е, че толината повдига кутикулата. Поради същата приина във топло и влажно време косата е склонна да става пухкава и разпиляна. Друг проблем е, че често инструментите, който се използват са прекалено горещи и буквално сваряват и изпаряват влагата от косъма. Тази гоеща пара оказва налягане върху кутикулата от вътре, което разкъсва кортекса и кутикулата във нещо като взрив. Прибваете към това и меничното триене от кръглата четка или пресата и получавате следната картинка:

Колкото и защитни спрейчета и термопротектори да позлвате резултатът е един и същ.

Проблемът със всичките тези типове увреждане е, че косата често е изложена на повече от един тип. Често се среща аргумента „Ами, аз изправям моята коса до раменте, всеки ден и нищо и няма – изглежда страхотно!“ Ако е до раменете, разбира се, че ще изглежда страхотно – нали изрязвате увреждането всеки месец при фризьора. Но ако решите да отглеждате дълга коса, същите тези косми след година или две ще са до кръста ви още по-износени и изстрадали. За разлика от кожата, която се самообновява и лекува, косата не може. Единственото, което може да се направи, за да имате хубава коса „утре“ е са минимизирате увреждането, което ѝ  нанасяте днес. Тези кутикулки, които са откъснати или износени нямат възстановяване. Рекламите на всички онези серуми и помади лъжат. Това е. Точка.

Благотворни практики за дългата коса

През последната половин година успях да въведа някои радикални промени в грижите, които полагам за косата си и виждам, че си е струвало усилията. Практиките, които адаптирах със сигурност ще останат за дълго в режима ми, затова мисля, че е добре да ги споделя за общото благо. В следващите постове ще се връщам към тях с повече пояснения, инструкции и картинки от живия живот 😀 Но накратко, за да се радваш дълго на здрава и силна коса:

1. забрави за сешоара, пресата и боята за коса

Нищо не уврежда косъма така както топлината – влагата се изпарява, кутикулата се надига и се разкрива сърцевината, която е крехка и се чупи лесно. Резултатът от това е коса, която цъфти и се къса, няма блясък и виталност. Боята за коса също надига кутикулата и химически модифицира сърцевината на косъма, отслабвайки здравината на връзките в кератина (белтъка, от който е изграден косъма). Балсамчетата, който са в кутиите за бои временно замазват положението придавайки изкуствен блясък и усещането, че косата ни е здрава и жизнена, когато това е на път коренно да се промени.

2. защита от заплитане

Споменавайки повдигането на кутикулата трябва да се обърне внимание на факта, че това води до дехидратиране на косъма. Той става крехък, чуплив с негладка повърхност. Това на глобано ниво се усеща като силно заплитаща се коса, с оформящи се възли, трудна за разресване. На помощ тук идват предпазните стилове – кочетата и плитките, който подържат косата срвнително подредена и способстват за запазване на влагата в нея.

3. внимателно с ресането

То трябва да е преди всичко нежно. Никога на мокра коса – тя е особена чувствителна. За предпочитане с дървен или костен едрозъбест гребен, но при липса на такива и обикновен пластмасов (но внимание! – без остри ръбчета между зъбците!) върши работа. Разресването започва от крайщата на косата и е в посока на скалпа – така се разкарват по-лесно възлите. Четките за коса могат да са скрити и лоши врагове.

4. копринената калъфка

По-горе споменах за топлинно и химично увреждане, но има и още един вид – това е механичното увреждане, което идва от ежедневното триене на косата във възглавницата. Памука на калъфките е груб към косъма и простото му заменяне с коприна или сатен прави чудеса. Като начало изчезва сутрешната чорлавост.

5. редукция на шампоана и алтернативни методи за миене на косата

За това колко агресивни към косъма са конвенционалните шампоани може да се изговори и изпише много. Затова тук само ще спомена, че както по-рядкото миене на косата, така и разреждането на шампоана (с вода) или направо изхвърлянето му от банята се отразява повече от добре на косата. Темата наистина е дълга и ще и отделя самостоятелен пост по-нататък.

6. хидратиращи, подхранващи и възстановяващи процедури

В тази категория влиза употребата както на масла, така и на маските за коса. От съществено значение е да се държат на косата поне 1 час, независимо, че на опаковката пише 3 минути.

7. Cassia obovata или т.нар.безцветна къна

Това нещо е вълшебно! Приготвя се като обикновенната къна и се намацва по главата, държи се около час. Не цапа! (за разлика от къната) и видимо подобрява качеството на косата – по-малко заплитане, повече блясък, значителен обем, по-бавно омазняване. Ефекта му трае около месец.

8. „Търси и Унищожавай“

Това може би е най-трудоемкото от всичко, което съм правила, но ако за косата се полагат нежни грижи, няма нужда тази процедура да се прави често. В какво се състои? Ами, в търсене и намиране на отделните цъфтежи – разделяне косата на малки секциийки, преровяне и при намиране на пакостниците – внимателно изрязване с остра ножица. Тази процедура е особено полезна когато в косата има цъфтежи по дължинан на косъм, а не само в краищата. След ТиУ косата се заплита по-малко.

9. самоподстрижки

О, да!  Възможно е и аз лично останах много доволна от резултата си. Ще споделя в друг пост какви точно методи съществуват и какво е важно да се има предвид, когато се хванат ножиците.

 

 

 

прощавайте, фризьори

Така, така… Както не се бях подстригвала от февруари насам, реших, че ще е добра идея най-накрая да освежа къдриците си и да махна разрасналия се по краищата цъфтеж. Фризьорът, който избрах, подстригва приятеля ми от 10 години, много суперлативи бяха казани по негов адрес, жена му беше правила предната ми подстрижка и като цяло имах приятни впечатления от практиката им…НО! (винаги идва НО-то). След това посещение реших, че или не успявам достатъчно добре да предам какво отношение към косата си искам или просто това, което фризьорите разбират под коса, не е същото, което аз разбирам. Не казвам, че отряза прекалено много – в този аспект мерните ни еденици съвпаднаха, но съм напълно убедена, че преди да вляза в салона имах по-малко увреждане по косата отколкото на излизане. Мократа коса не бива да се дърпа така! Да се скубе и да се игнорират ужасните звуи при късането на отделните косми!

Разбира се, това за фризьора е хубава практика, защото след месец нанесената вреда ще излезе на повърхността на косъма и тогава отново ще се върнем в салона му, за да ни  спаси от ужасната ни коса, която постоянно цъфти. Няма да се изумя, ако и ножиците им също са умишлено затъпени. Нищо чудно, че повечето жени намират трудно отглеждането на дълга коса. Истината е, че фризьор и дълга коса в едно изречение не съществуват. В момента, в който осъзнах това, реших, че и сама съм способна да махам цъфтежите, да подрязвам провисналите крайчета и да се грижа за оформянето на косата си. Купих си ножица за коса и не се страхувам да я използвам! Щом се прибрах прерових косата си за скъсани участъци, които фризьорът беше пропуснал, махнах само колкото е необходимо.

В момента дължината на косата ми е 74.5 см, измерени от линията на челото. Започнах да пия МЕРЦ и да правя маски с бадемово масло за растеж. Докато спя започнах да я сплитам и увивам с шал, за да намаля триенето във възглавницата. Интерено ми е как ще расте сега при промененните практики, които ще ѝ прилагам.Нямам търпение да я измеря следващи месец. Ией!

коронна плитка за брюнетки

След като години наред изкарах във възхищение спрямо прическата на принцеса Лейа от ледената планета Хот, последвано от крайна посърналост, тъй като тази прическа беше запазена само за нея явно и никак не си представях как би се озовала на моята глава, най-накрая дойде моментът, в който мога да кажа – Оле! – да се усмихна в огледалото и да възкликна, защото О, да! … не само на Лейа ѝ отива т.нар. коронна плитка. 😛 Всъщност след като се захванах сериозно за задачата, отне ми точно около месец ежедневни упражнения, за да достигна „майсторското“ си в момента ниво, позволяващо ми да да се коронясам.

Най-важната и трудна крачка беше да се науча да сплитам собствената си коса във френска плитка, известна по българските земи като обикновенна рибена кост. Тук дори и да обясня с кой пръст на коя ръка държа средния кичур и как прибавям допълнителната коса едва ли не със зъби ще е излишно и крайно неполезно. За да стане човек добър във френските плитки трябва сам да изработи техниката, която най-добре му пасва на пръстите. Гледането на схеми, картинки и туториали помага, но не толкова колкото тренировките. Всеки ден. Поне по една плитка.

След френската плитка идва ред и на холандската. Тя се основава на същия принцип с разликата, че кичурите коса не се поставят над средния, а под него. Така плитката изпъква и става релефна. А при короните ние търсим точно този релеф. Това е особено важно при по-тъмна коса, в която плитката не се забелязва така ярко. Именно с тази цел се прибягва и до друга техника, т.нар. lace-braiding (ширитна плетка), при която плитката естествено застава на ръба си, а не просто лежи върху главата.

След няколко оптимизиращи опита схемата, по която правя коронната плитка е следната:

1. разделям косата на 4 квадранта с островърхо гребенче и защипвам в малко кокче десния преден квадрант. останалата коса я сресвам надолу, преметната през лятото ми рамо

2. плитката се започва от долния десен ъгъл на главата, непосредствено зад ухото и се плете по посока на часовниковата стрелка. заплита се като холандска плитка, при която обаче добавяте новите кичури коса само от външната страна на главата – става нещо подобно на лайсна.

3. колкото по-близо до линията на косата плетете, толкова по-голяма част от плитката ще се вижда, съответно ще буди адмирации (.. или в лошия случай – съжаление)

4. след като свърши косата за добавяне, изплитате като обикновенна плитка, но старейки се ръцете да са в близост до главата ви плетката да се движи в посоката, в която ще я прикрепите. Тук в края идва прословития момент със смяната на ръцете, които всички ненавиждат, но от опит казвам, че ако сте достатъчно гъвкави, може и да не ви се наложи да сменяте ръце. Аз още не съм.

5. за прикрепване използвам от дългите фуркети – 3-4 бр. трябва да са достатъчни.

Воала! Вече имате прическа, която гарантирано няма да видите на друг, ако излезете на разходка.

Аз лично никога не съм виждала на живо друг човек с така приготвена коса.

система за класифициране на косата

Косата на всеки реагира по своему на различните продукти, среда и третиране, които им се прилагат, но като цяло косите от един и същи тип имат сходна реакция. Има две особено популярни системи за класифициране на типовете коса – на Уолкър и на Фия. Системата на Уолкър акцентира върху африканските коси, затова аз се спирам на другата, отнасяща се за много по-широк кръг от хора.

Тя притежава три основни показателя, чрез които се определя чупливостта, дебелината на отделния косъм и цялостното количество коса.

Първи показател – степента на чупливост (или липсата на такава)

За да се определи правилно косата трябва да се измие с обикновен шампоан, без силикон и парабени, без различните типове протеини и пр. Подходящи са т.нар. clarifying – шампоани, които почистват косъма в дълбочина от всякакви натрупвания на продукти. Косата се изплаква без да се слага балсам и водата се попива с кърпа, само колкото да не капе. Разресва се с пръсти и се оставя да се изсуши сама на въздуха.

Права коса
1a – права… като дъска.
1b – притежаваща едва забележима гънка, придаваща обем в дълбочина на косата
1c – права, с обем, огъната на места S-образно (напр. около лицето и врата)

Чуплива
2a – хлабави, разтегнати S-образни вълни сред цялата коса
2b – по-къси, добре обособени вълни (подобни на чупките след преспиване с плитки)
2c – отчетливи вълни и непълни спирали тук-там

 Къдрава
3a – големи, хлабави, спирални къдрици
3b – пружиниращи спирални къдрици
3c – непрекъснати къдрици, тип „тирбушон“

Афро 
4a – стегнати и тесни спиралки
4b – … охлювчета

Втори показател – дебелина на отделния косъм

F – финна коса
Косъмът е тънък, на светлина изглежда почти прозрачен. Трудно е да се види ако е паднал на контрастна повърхност, а завъртян между пръстите се усеща едва-едва. Подобна коса е типична за хора със скандинавски произход.

M – нормална
Косъмът не е нито много тънък, нито много дебел. Завъртян между пристите, косъма се усеща като тънка памучна нишка. Чуства се осезаемо, но не е много твърд.

C – твърда коса

Дебел косъм, лесно забележим косъм. Между пръстите се усеща твърд, като жичка. При завъртане може и да се чуе. Такава е косата на азиатците и индианците.

Трети показател – цялостен обем на косата

За да се определи трябва цялата коса да се събере в стегната опашка и да се измери обиколката ѝ около ластичето.

i – рядка (обиколката е по-малка от 5 cm)
ii – нормална (обиколка между 5-10 cm)
iii – гъста (над 10 centimeters)

Макар границите между отделните групи коса да са до известна степен размити, тази система може да ви даде поне бегла представа къде попада вашия тип коса. Нейните показатели, в моя случай, биха изглеждали така 2c/M/ii. В редица западни сайтове за продукти използват системата, което увеличава вероятността да си купите продуктт подходящ именно за вашия тип космена структура.

История на косата (ми)

Досущ като един Дейвид Копърфийлд смятам, че хронологичния подход е винаги уместен, особено щом става въпрос за разказване на истории и аргументиране на редица действия, смятани от множество хора за ирационални. И за да се вмъкна по-лесно в клишето, може да се каже, че отглеждането на коса – здрава и дълга, безкрайно дълга, в съвременното динамично ежедневие, е не само действие ирационално, но предполага и наличнието на стабилна доза нърдоватост а.к.а. nerdness. В хубавия смисъл.

За мъка или не, не се числя към принцесите, които от ранно детство са притежавали буйни къдри, разпръснати по гърба, и не съм имала вниманието на по-голяма сестра, която да ми прави изчанчени прически. Имах само мама, с нейните 2 леви ръце (да са живи и здрави!) и няколко почти руси меки букли. Двете свински опашчици бяха неизменна част от живота ми години наред, докато в един ден не открих предимствата и недостатъците на това сама да боядисаш косата си. В резидаво. С блажна боя. За първия си учебен ден отидох със съвсем скъсена прическа, придружена от множество обръщения от типа „Ей, момченце!“. Неизменно опитът учи. Може би още тогава у мен се зароди желанието, а по-късно и устремеността, да имам коса. И колкото повече от нея, толкова по-добре. Сред съученичките ми имаше сериозна конкуренция – коси, неподвластни на ножицата, всякакви разновидности на „рибена кост“ и кордели по-големи главите им. Аз чаках да удари моя час.

По време на лятната ваканция 2/3 клас вече бях доволна от постигнатата дължина – малко под раменете. Стоях часове наред пред огледалото, решех се, правех си опашки (единствената прическа на която бях способна) – 3, 5, 8, после ги развалях и ги правех пак. Радвах се на златните кичури и се чувствах принцеса. Да, в действителност принцеса! После се преобличах и повтарях процедурата, докато си представях как сядам на трона си (надуваем, но в мечтите ми беше от слонова кост) и под действие на магия не помръдвам от там 10 години; когато се събуждам косата ми е пораснала до петите и е дори по-златна и мека. Мама започна да ми прави плитки, дори на няколко пъти „намазах“ заветната рибена кост. О, блаженство!

Но необузданите дни на радост не траяха дълго, защото… хванах въшки. Нашите разбраха, което беше последвано от няколкочасова драма:  въпроси от типа с кого съм си играла, те нали са ми казвали да не си играя с това дете, вайкане от страна на мама, аз рева като магаре, защото усещам накъде отиват нещата, а баща ми стоически в този момент взема инициативата – в случая ножицата, и… – край! Но всъщност не това е края, защото баба ми ли, кой ли, в ключовия момент дава идеята „А, ми то тъй или иначе ще е късичко, мини със един бръснач отгоре да му се сгъсти косицата на детето“. Край.

Е, косицата ми не бих казала, че се сгъсти особено. Но затова пък загуби завинаги русия си оттенък. Това, което поникна в последствие на главата ми беше нечия чужда коса. Косата на някоя умна брюнетка, с която не успяхме да установим приятелски отношения още дълги години. За това време се научих да не обръщам внимание на косата си, бях подстригана късо, на черта, не ползвах гребен, дори не знам как съм изглеждала тогава. По едно време в този период мисля, че имах и бретон, който винаги стърчеше неуместно. Е, той израсна, отидох в гимназията, нови приятели, нови интереси..и съвсем забравих косата.

Това, което ми припомни старите въжделения се оказа не бляскавата коса на съученичка (въпреки, че и Руми и Мила по това време имаха с какво да се похвалят), а книга. Като свое извиниение ще кажа само, че бях доста впечатлитен тийн. (Имах и един период ала Тринити от Матрицата, но това все едно не съм го споменала). Книгата беше дълга фентъзи поредица, в която една от главните групи действащи лица са морещиците – убийци, облечени в червена кожа и дълга сплетена коса, полюшваща се зад гърба им. Страстта ми беше възродена, посещенията при фризьора окончателно прекратени, закупени бяха количества хининов шампоан и целта беше една и ясна – колкото се може по-дълга. Най-добрата ми приятелка се оказа и първа моя съмишленичка в това дело и двете заедно отглеждахме косите си. Рутината включваше задължително хининовия шампоан. Това беше и времето, когато се научих да ползвам балсам след измиване. Веднъж в седмицата правехме маски с яйце, мед и зехтин, хумата редовно влизаше в употреба, изплакване с копривена вода. Скоро открихме и маската с плацента, която даваше невероятни резултати. Бяха златни 2 години – косата ми беше обемна и блестяща, още не знаех какво е това цъфтеж, дължината ми беше до средата на раменете – колкото никога преди!

На третата година започнаха постепенно да се проявяват ефектите от тоталната липса на подстрижка – косата ми вече беше до лактите, но отдавна беше загубила формата си. Слоевете, които бях имала в началото бяха нелепо прораснали, загубила бях обем за сметка на дължината, до крайчета не достигаше достатъчно себум, бяха сухи, започнали да цъфтят. В свободно състояние не беше красивата гледка, която бях свикнала да виждам, затова я носех в плитка, но това не променяше много нещата – заради неравната дължина все нещо се измъкваше и стърчеше. Може да не бях Медуза, но със сигурност имаше нещо Горгонско в изгледа ми от това време. Не се реших на сериозни мерки още дълго време, макар искрено да мразех косата си на моменти.

На 18 я отрязах сама и без никаква жал. Последната надежда, че от нея може да излезе нещо хубаво се беше изпарила и отново навлязох в царството на късокоските. Спомням си мигът на лекота, в които режех кичурите около лицето си и се чувствах свободна от годините непродуктивно старание. А косата ми стана отново обемна и жива. Опитвах се да не съжалявам, особено когато засечах по коридорите на училище „Плиткавата“ – единственото момиче с плитка до дупето, което познавах по това време (най-чистосърдечно си ѝ завиждах).

Заминавайки за София започнах да полагам все по-спорадични грижи за косата си. Подстригвах я сама – не успях да се доверя на фризьорската класа. А после престанах да я подстригвам, докарах я до под раменете и спрях с радикалните промени. Впоследствие на няколко пъти израсна до лактите, скъсявах я, правих ѝ слоеве (в салон), асиметрични неща, филиране…

След 7 години гадаене дали я искам средна дължина или супер дълга, състоянието ѝ е следното: най-дългите ми слоеве са малко под лактите, най-късите – до раменете, на места се къса при ресане (заради слоевете), но като цяло изглежда доста по-добре от Горгонския ми период. У мен се налага мнението, че дългата и красива коса е постижима, стига грижите при отглеждането й да бъдат прехвърлени от графа „ирационални“ в тази „рационални“. А тя включва – пазене, подхранване, подстригване. Именно на нея е посветен този блог. (Блогът всъщност е посветен на взаимодействието между моята коса и графа „рационални“, ама това може и да не го казвам гласно сега 😉