Благотворни практики за дългата коса

През последната половин година успях да въведа някои радикални промени в грижите, които полагам за косата си и виждам, че си е струвало усилията. Практиките, които адаптирах със сигурност ще останат за дълго в режима ми, затова мисля, че е добре да ги споделя за общото благо. В следващите постове ще се връщам към тях с повече пояснения, инструкции и картинки от живия живот 😀 Но накратко, за да се радваш дълго на здрава и силна коса:

1. забрави за сешоара, пресата и боята за коса

Нищо не уврежда косъма така както топлината – влагата се изпарява, кутикулата се надига и се разкрива сърцевината, която е крехка и се чупи лесно. Резултатът от това е коса, която цъфти и се къса, няма блясък и виталност. Боята за коса също надига кутикулата и химически модифицира сърцевината на косъма, отслабвайки здравината на връзките в кератина (белтъка, от който е изграден косъма). Балсамчетата, който са в кутиите за бои временно замазват положението придавайки изкуствен блясък и усещането, че косата ни е здрава и жизнена, когато това е на път коренно да се промени.

2. защита от заплитане

Споменавайки повдигането на кутикулата трябва да се обърне внимание на факта, че това води до дехидратиране на косъма. Той става крехък, чуплив с негладка повърхност. Това на глобано ниво се усеща като силно заплитаща се коса, с оформящи се възли, трудна за разресване. На помощ тук идват предпазните стилове – кочетата и плитките, който подържат косата срвнително подредена и способстват за запазване на влагата в нея.

3. внимателно с ресането

То трябва да е преди всичко нежно. Никога на мокра коса – тя е особена чувствителна. За предпочитане с дървен или костен едрозъбест гребен, но при липса на такива и обикновен пластмасов (но внимание! – без остри ръбчета между зъбците!) върши работа. Разресването започва от крайщата на косата и е в посока на скалпа – така се разкарват по-лесно възлите. Четките за коса могат да са скрити и лоши врагове.

4. копринената калъфка

По-горе споменах за топлинно и химично увреждане, но има и още един вид – това е механичното увреждане, което идва от ежедневното триене на косата във възглавницата. Памука на калъфките е груб към косъма и простото му заменяне с коприна или сатен прави чудеса. Като начало изчезва сутрешната чорлавост.

5. редукция на шампоана и алтернативни методи за миене на косата

За това колко агресивни към косъма са конвенционалните шампоани може да се изговори и изпише много. Затова тук само ще спомена, че както по-рядкото миене на косата, така и разреждането на шампоана (с вода) или направо изхвърлянето му от банята се отразява повече от добре на косата. Темата наистина е дълга и ще и отделя самостоятелен пост по-нататък.

6. хидратиращи, подхранващи и възстановяващи процедури

В тази категория влиза употребата както на масла, така и на маските за коса. От съществено значение е да се държат на косата поне 1 час, независимо, че на опаковката пише 3 минути.

7. Cassia obovata или т.нар.безцветна къна

Това нещо е вълшебно! Приготвя се като обикновенната къна и се намацва по главата, държи се около час. Не цапа! (за разлика от къната) и видимо подобрява качеството на косата – по-малко заплитане, повече блясък, значителен обем, по-бавно омазняване. Ефекта му трае около месец.

8. „Търси и Унищожавай“

Това може би е най-трудоемкото от всичко, което съм правила, но ако за косата се полагат нежни грижи, няма нужда тази процедура да се прави често. В какво се състои? Ами, в търсене и намиране на отделните цъфтежи – разделяне косата на малки секциийки, преровяне и при намиране на пакостниците – внимателно изрязване с остра ножица. Тази процедура е особено полезна когато в косата има цъфтежи по дължинан на косъм, а не само в краищата. След ТиУ косата се заплита по-малко.

9. самоподстрижки

О, да!  Възможно е и аз лично останах много доволна от резултата си. Ще споделя в друг пост какви точно методи съществуват и какво е важно да се има предвид, когато се хванат ножиците.

 

 

 

About lidialalitā

My first physical encounter with yoga was in 2014, amidst the hell of a devastating disease. My body was an inflammatory wreck, unbearable prison that I had somehow fallen into. With it, I started practicing in the Ashtanga Vinyasa method. I had entered a world of wonder and diamonds which this blog is dedicated to.
Публикувано на наблюдения и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар