След като години наред изкарах във възхищение спрямо прическата на принцеса Лейа от ледената планета Хот, последвано от крайна посърналост, тъй като тази прическа беше запазена само за нея явно и никак не си представях как би се озовала на моята глава, най-накрая дойде моментът, в който мога да кажа – Оле! – да се усмихна в огледалото и да възкликна, защото О, да! … не само на Лейа ѝ отива т.нар. коронна плитка. 😛 Всъщност след като се захванах сериозно за задачата, отне ми точно около месец ежедневни упражнения, за да достигна „майсторското“ си в момента ниво, позволяващо ми да да се коронясам.
Най-важната и трудна крачка беше да се науча да сплитам собствената си коса във френска плитка, известна по българските земи като обикновенна рибена кост. Тук дори и да обясня с кой пръст на коя ръка държа средния кичур и как прибавям допълнителната коса едва ли не със зъби ще е излишно и крайно неполезно. За да стане човек добър във френските плитки трябва сам да изработи техниката, която най-добре му пасва на пръстите. Гледането на схеми, картинки и туториали помага, но не толкова колкото тренировките. Всеки ден. Поне по една плитка.
След френската плитка идва ред и на холандската. Тя се основава на същия принцип с разликата, че кичурите коса не се поставят над средния, а под него. Така плитката изпъква и става релефна. А при короните ние търсим точно този релеф. Това е особено важно при по-тъмна коса, в която плитката не се забелязва така ярко. Именно с тази цел се прибягва и до друга техника, т.нар. lace-braiding (ширитна плетка), при която плитката естествено застава на ръба си, а не просто лежи върху главата.
След няколко оптимизиращи опита схемата, по която правя коронната плитка е следната:
1. разделям косата на 4 квадранта с островърхо гребенче и защипвам в малко кокче десния преден квадрант. останалата коса я сресвам надолу, преметната през лятото ми рамо
2. плитката се започва от долния десен ъгъл на главата, непосредствено зад ухото и се плете по посока на часовниковата стрелка. заплита се като холандска плитка, при която обаче добавяте новите кичури коса само от външната страна на главата – става нещо подобно на лайсна.
3. колкото по-близо до линията на косата плетете, толкова по-голяма част от плитката ще се вижда, съответно ще буди адмирации (.. или в лошия случай – съжаление)
4. след като свърши косата за добавяне, изплитате като обикновенна плитка, но старейки се ръцете да са в близост до главата ви плетката да се движи в посоката, в която ще я прикрепите. Тук в края идва прословития момент със смяната на ръцете, които всички ненавиждат, но от опит казвам, че ако сте достатъчно гъвкави, може и да не ви се наложи да сменяте ръце. Аз още не съм.
5. за прикрепване използвам от дългите фуркети – 3-4 бр. трябва да са достатъчни.
Воала! Вече имате прическа, която гарантирано няма да видите на друг, ако излезете на разходка.
Аз лично никога не съм виждала на живо друг човек с така приготвена коса.
Medusa Gorgona 